Надписът изброява многобройни заслуги, обхващащи период от поне 15 години, така че е почти сигурно, че за Акорнион е имало и предишни почетни декрети, отреждащи му други, по-стандартни почести, подобно на случая с двата декрета за Поликсен (IDionysopolis 5-6). След неясните начални редове, споменаващи привличането на поне двама души, Теодор и Епи---, и участие в пратеничество (?) в Аргедабон (р. 3-9), са изредени жречески длъжности, заемани от Акорнион в Дионисопол (р. 9-22). Тези жречества на различни божества и най-вече жречеството на главния бог и епоним на града Дионис са изисквали огромни разходи за уреждане на празненства и поради това са оставали незаемани. Заслугите на Акорнион се подчертават още повече чрез уточнението, че той е поел жречеството на Дионис и е организирал бляскав празник в момент на тежка криза за града, по време на презимуването на римските войски на Гай Антоний Хибрида през зимата на 62/61 или 61/60 г. пр. Хр. (р. 15-19). За първата жреческа длъжност в запазената част от текста (р. 9-12) е приета идеята на Г. Михаилов, че името на бога трябва да се възстанови като Дерзала ([Δερζ]αλου вместо само [Θεοῦ Μεγ]άλου, „Великия бог“), чието почитане в града, по-рано предполагано само въз основа на монетните изображения, вече е сигурно засвидетелствано чрез два надписа (IDionysopolis 57-58). Другите жречески длъжности са свързани със Серапис (р. 12-13) и Самотракийските богове, като последната е включвала както ритуали само за посветените, така и общодостъпни свещенодействия (р. 19-22). Декретът за Акорнион е единственият епиграфски документ за култа към Серапис в Дионисопол, но разпространението на египетските култове в града през елинистическия период е потвърдено археологически; култът към Самотракийските богове е документиран и чрез споменаването на тяхно светилище в Дионисопол във втория декрет в чест на Поликсен (IDionysopolis 6).
По аналогия с други почетни декрети, а и от съдържанието би следвало различните дейности на Акорнион да са представени в хронологическа последователност: това изглежда очевидно за жреческите длъжности, сред които най-важна би трябвало да е свързаната с епонимния бог на града Дионис, която обаче не е на последно място в списъка; а поставеното на последно място жречество на Самотракийските богове, което е пожизнено, несъмнено се изпълнява от Акорнион и в момента на обнародването на декрета. Освен градските длъжности кариерата на Акорнион включва и активна дипломатическа дейност – още в началото на надписа е упоменато пратеничество в Аргедабон, според някои при бащата на Буребиста (?), свързано с освобождаване на Дионисопол от някакви задължения. След въздигането на Буребиста Акорнион спечелва приятелството му и очевидно го посещава често (р. 22-29), участва и в други, неназовани конкретно пратеничества в полза на града (р. 29-32), а последно по време е пратеничеството по молба на Буребиста при Гней Помпей в Македония (р. 32-38). Последната част от причините за почитането на Акорнион е с по-общ характер (срв. въвеждането ѝ с καθόλου δέ „а и въобще“) и се отнася до всички останали добри дела, изразяващи се във всеотдайност към общността в трудни моменти, покриване на градските разходи с лични средства, нагърбване с обществени дейности и цялостно старание за благополучието на града (р. 38-42). След клаузата за възпитателното значение на почетните декрети следва съкратено описание на оказаните на Акорнион почести, включващи издигане на бронзова статуя на градската агора. Прави впечатление липсата на стандартните заключителни клаузи, свързани с гравирането на декрета върху камък и излагането му на определено място, но това може да се дължи на липса на място, тъй като, за разлика от други декрети, тук надписът достига непосредствено до долния край на стелата.
Наличието на жлебове и следите от закрепване с метални скоби отдолу и от двете страни (стига да не са останали от предишна употреба на стелата) подсказват, че декретът може би е бил монтиран при постамента за бронзовата статуя.
Надписът съдържа особености в изписването, характерни и за други декрети от Дионисопол от този период. Т. нар. приписана йота навсякъде е пропусната. Диграфът EI, по това време произнасян като дълго [i], е заменен пред гласна с H, вероятно за да се отрази запазеното по-старо произношение като [e]-звук: πληόν[ων] (р. 14), πρεσβήας (р. 30), [Ἡρ]άκληαν (р. 35). Представката в συνβουλεύων (р. 27) вместо συμβουλεύων е изписана „етимологично“, но е асимилирана в συμφέρον (р. 32). Аспирацията на крайната съгласна на предлога в ἀφ’ ἑτῶν (р. 14) показва колебанието в произношението на думата ἔτος ([etos]~[hetos]). В изписването на името на тракийския владетел като Βυρεβιστα (р. 22) и Βυραβε[ισ]τα (р. 33-34) се вижда колебание при предаване на име от чужд език на гръцки, както и характерното за гръцкото койне окончание за родителен падеж в единствено число -α (вместо атическото -ου) при съществителните имена от мъжки род по първо склонение, завършващи на -ας. Формата ἱερῆ (р. 14) е получена вследствие на контракция от ἱερέα. Формата κατεισχη[κότος] (р. 24-25) вместо κατεσχηκότος е обичайна за елинистическите надписи и вероятно е повлияна от глаголите, образуващи перфект с начално εἰ-, или пък е резултат от смесване на формите на κατέχω и κατίσχω.
