Информацията за паметника и изображенията са предоставени с любезното съдействие на Регионален исторически музей Враца, съдържанието на текста е допълнително ревизирано от Николай Шаранков.
Патронимът на Аврелий Максим, Δαεζερεος (в именителен падеж Δαεζερις) е тракийски, незасвидетелстван другаде. Образуван е от два елемента, срещащи се в други двусъставни имена - първият в имена като Δαειπωρα и може би Δαικωσης, вторият, -ζερις, в Βρινκα-ζερις, Δουρα-ζερις и др.
Надписът показва влияние на латинския език и епиграфска практика: взаимствани или буквално преведени фрази и разделяне на думите с точки.
Конструкцията ζῶντος ἑαυτοῦ (абсолутен генитив, букв. "приживе на себе си"), която тук изглежда необичайна, представлява буквален превод на латинската формула se vivo (абсолутен аблатив).
В името на кохортата формата Βρακάρου представлява транскрипция на латинския родителен падеж Bracarum, в който през този период крайното -m вече не се произнася.
I кохорта на бракарите (cohors I Bracarum) е получила името си от келтското племе на бракарите в Иберийския полуостров (днешна Северозападна Португалия), откъдето първоначално е била рекрутирана. През втората половина на I в. сл.Хр. кохортата е засвидетелствана в Мавритания, а в началото на II в. сл.Хр. е прехвърлена в провинция Долна Мизия.
