Особената титла на Юлия Мамея „майка на свещените военни лагери на императора“ може би насочва към период на военни действия в Римската империя. Възможно е статуята да е била издигната във връзка с посещението на Север Александър и майка му Юлия Мамея във Филопопол през зимата на 233-234 г. сл. Хр., когато императорът след източната си кампания от 231-233 г. преминава през Тракия на път към северните граници на империята.
Имената на Север Александър и Юлия Мамея са били умишлено заличени през 235 г., когато императорът и майка му са убити и престолът е зает от Максимин Тракиец.
Статуята е била издигната от Общото събрание на провинция Тракия (τὸ κοινὸν τῆς Θρᾳκῶν ἐπαρχείας), отъждествено в текста със самата провинция. Общото събрание на Тракия (тракийски койнон), създадено по времето на император Домициан, включвало представители на градовете в провинцията и заседавало във Филипопол. Ръководителят му първоначално носел титлата „първожрец на провинцията“ (ἀρχιερεὺς τῆς ἐπαρχείας), а впоследствие „тракарх“ (θρᾳκάρχης).
Тракархът Публий Анций Терес е известен от още няколко надписа. Той принадлежи на знатната фамилия на Анциите от Пауталия (дн. Кюстендил), за която вж. коментара към надпис IGBulg 1537.