Това е единственият паметник от Сердика, посветен на Сабазий, но култът към бога, често отъждествяван със Зевс и назоваван с двойното име Зевс Сабазий, е засвидетелстван в административната територия на града, срв. посвещенията IGBulg 2023 (за храм на Сабазий, от Маслово - Костинброд), IGBulg 2015 (посвещение на жрец за Зевс Сабазий, от с. Мрамор), IGBulg 1985 (от с. Бухово), IGBulg 2034 (близо до Драгоман). Богът носи епитета Αθυπαρηνος, образуван от името на село *Αθυ-παρα (букв. „село на Атис (Αθυς)“; нелокализирано), което показва произхода на култа.
Според информацията в надписа олтарът (или оформен като олтар постамент за култова статуя) е принадлежал на новоизграден храм на бога. Не е възможно да се разбере къде се е намирал този храм, тъй като олтарът е преизползван в по-късни градежи и може да е бил пренесен от по-далече. В същия градеж е бил преизползван и друг олтар, посветен на бог Аполон Ранискелски, IGBulg 1928.
Името на жреца Аврелий Диза подсказва, че той е получил римско гражданство и родовото име Аврелий вследствие на едикта на Каракала от 212 г. сл. Хр.; името Диза показва тракийския му произход. Името на баща му Луций е римски преномен, но употребен като единично име.
Фразата ἐκξ εὐχῆς, изписана с удвояване на [k] (вместо ἐξ), е много рядко срещана в гръцки (обичайният израз е с друг предлог, κατ' εὐχήν) и вероятно е повлияна от латинската формула ex voto.
