Антични гръцки надписи

Според изброените длъжности се разбира, че това е религиозно сдружение, почитащо Дионис. Сходни длъжности се срещат в надпис на сдружение от Филипопол (ок. 253-254 г., непубликуван), свързано с култа на Тракийския Дионис Предводител (Διόνυσος Καθηγημὼν Θρᾷξ); някои от членовете му са с редки имена, съвпадащи с имена на хора от сдружението в Кела.

Въпреки че сдружението е частно, надписът започва с формула, характерна за официални надписи: "За победата на императора...". Длъжността на себастофантите, поставени в началото на списъка, обвързва сдружението и с култа към римските императори.

Датата на надписа е след май 241 г., когато е сватбата на Гордиан III и Транквилина. Формулата "за победата" вероятно се отнася към периода на източната кампания на Гордиан III (242-244 г.) или непосредствено преди нея, когато императорът, събирайки войските си, посещава и Тракия и Долна Мизия.

Императрицата е наречена неточно Сабиниана вместо Сабина, което се среща единствено в надписи от Тракия IGBulg 1384; IGBulg 1705; IGBulg 1706; SEG 34, 699.

Паметникът е определен с думата τελαμών, букв. "поставка за стела", която в надписите от Тракия и черноморското крайбрежие се употребява като синоним на стела, каменна плоча.

В надписа са споменати 56 членове на сдружението, сред които 11 жени. 55 са с имена на римски граждани, почти всички с римския номен Аврелий, който показва, че те или предците им дължат гражданството си на едикта на Каракала от 212 г. Римският номен, обаче, е изписан съкратено, а повечето членове, за които не са посочени длъжности, са именувани според гръцкия модел и с патроним. Трима от членовете вероятно са от фамилии с по-старо римско гражданство - двама Клавдии и една Юлия. Част от членовете на сдружението са с тракийски имена или патроними. В няколко случая виждаме и името Мукиан, което привидно е латинско, но всъщност е производно от тракийския корен Μουκ(α)-. Някои от изпозваните гръцки имена може би насочват към малоазийски преселници. Клавдий Евтихиан (на р. 13) има освен когномена с гръцки произход Евтихиан и неофициално латинско прозвище Симплиций, неправилно изписано Συνπλίκις, сякаш е образувано с гръцката представка συν-. Споменатият на р. 41 член вместо патроним има матроним; това може да означава, че майка му Хераида е била с по-висок социален статус или е заемала важна длъжност в сдружението (срв. р. 30, р. 31, р. 33). Някои от имената в списъка, като Нетиаза (р. 32), Кентиар (р. 37 и р. 41), Келед (р. 48), Тат (р. 49) и Татар (р. 51) са неизвестни от другаде.

Споменати са 16 религиозни длъжности, свързани с функции при упражняването на култа, както и две длъжности, свързани с администрирането му - юридически представител (ἔκδικος, р. 20) и отговорник (ἐπιμελούμενος, р. 6). За двама от членовете са посочени длъжности извън сдружението - член на градския съвет (βουλευτής, р. 7) и бенефициарий (р. 11). От длъжността на ръководителя на сдружението (σπειράρχης) се разбира, че то е било наричано σπεῖρα. Двамата σεβαστοφάνται (р. 11 и р. 12) са носели и показвали изображения на императорската двойка. Такава длъжност е позната единствено от надписи от Мала Азия, а в Тракия, освен в този надпис, се среща само в споменатия по-горе надпис от Филипопол. Нартекофорът е носел жезъл от стъбло от растението нартекс (Ferula communis). Ἀρχιβουκόλος (букв. "главен пастир") вероятно е предвождал група от членове на сдружението, облечени като пастири. Ἀρχιμύστης е титлата на главния посветител в мистериите. Длъжността ἀρχιγάλλαρος, както и срещащата се в други надписи γάλλαρος (IGBulg 401; IG X.2.1 1077), е неясна; предположението, че са свързани с жреците на Кибела γάλλοι, е неубедително. Куретите вероятно са свързани с танци, изпълнявани в бойно снаряжение. Длъжността ἐπιστημάρχης, букв. "ръководител на познанието", не се среща другаде. Σημειοφόρος, букв. "носещ знак/знаме", носи рисувано изображение на Дионис или някакъв символ, свързан с бога. Κρανιάρχης, длъжност, спомената само тук и в надписа от Филипопол, вероятно предвожда част от поклонниците, държейки жезъл от дрян (κράνεια). "Майката" на сдружението, поставена на първо място сред женските имена, ръководи жените в сдружението. Функцията на λυχνάπτρια, както показва името, е да "пали светилниците" в определени моменти от провеждането на ритуала. Кистафората и ликнафорите носят кутии и кошници, в които се съхраняват свещени предмети, недостъпни за погледите на непосветените. Жените в сдружението без по-специални функции са определени с общото име "вакханки" (βάκχαι). По-подробно за тези длъжности вж. Slavova 2002.