Според изданието на Бешевлиев и инвентарната книга на Националния археологически музей паметникът е с неизвестно местонамиране. Произходът му от Ескус става ясен от списък на находките от разкопките, проведени в римския град през 1905 г., запазен в архива на тогавашния директор на музея и ръководител на разкопките Вацлав Добруски. Във фотоархива на музея надписът също е означен като намерен в Ескус.
Покойната е римска гражданка с родово име Аврелия, което насочва към дата след едикта на император Каракала за даване на всеобщо римско гражданство през 212 г. Когноменът ѝ е с латински произход, от превъзходната степен felicissima, „най-щастлива“, а родното ѝ място е (административната територия на) град Никея в провинция Витиния, Мала Азия. Съпругът е споменат само с едно име (когномен), но вероятно и той е бил римски гражданин, може би също с родово име Аврелий.
Заслужава внимание рядката за римската колония Улпия Ескус употреба на гръцки език. Тя може би е свързана с произхода на покойната от Мала Азия.
