Антични гръцки надписи

Букви в лигатура:
3 ην;
4 ου
5 ησ, ημ, ου, τρ;
6 νε, ωνε;
7 ημη, τρ, ου;
8 ου, με, ου, με;
9 ου, τησ;
10 ωσ, ου, ων, τησ;
11 ως.
Апарат:
Текстът на надписа е сверен с изданието на Михаилов чрез лично наблюдение от Н. Шаранков.
Някои букви в надписа се явяват в различни форми.
2 по-голяма йота в ΑΓΑΘΗΙ и ΤΥΧΗΙ;
6 по-малки йота и юпсилон;
7 по-малък юпсилон в ΑΥΡ;
8 по-малки йоти;
9 по-малък епсилон;
11 по-малки омикрон и епсилон.

Каракала получава името Антонин още като цезар през 196 г. сл.Хр., но вероятно е бил почетен със статуя като август (т.е. след 198 г.) по времето на баща му Септимий Север (преди 211 г.) или по-скоро по времето на самостоятелното му управление (211-217 г. сл.Хр.).

Идентичен текст има върху друга база на статуя от Августа Траяна, издигната под ръководството на първия архонт Аврелий Деметрий и изработена от същия каменоделец (IGBulg 1556), но там името на почетения не е запазено. Деметрий е засвидетелстван като пръв архонт в още един надпис, база на статуя на Юлия Домна, издигната от града (IGBulg 1558). Михаилов предполага, че тези статуи може да са издигнати по повод императорско посещение в Тракия през 196, 202 или 214 г. сл.Хр. Името Аврелий обаче насочва по-скоро към дата след едикта на Каракала от 212 г. сл.Хр.

Патронимът на първия архонт, Апф, е характерен за Мала Азия.

Mihailov, Georgius. Inscriptiones Graecae in Bulgaria repertae. T. III.2, 1964.